Прочетен: 3911 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.04.2013 09:16
- Защо? Не е ли скучна? – попита ме той.
- Не, дори е много интересна. Интересно е да видиш как както тогава, така и сега има хора, които не се гордеят, че са българи, а се подмамват по чужда култура.
Той се засмя.
- Че какво има да се гордееш?
- Как какво?! С много неща! Като начало с нашата история. Държавата ни се е простирала на три морета и всички народи са знаели за нас. Европа нямаше да е същата, ако не бяхме…
Той ме прекъсна рязко.
- Ох, вие патриотите все едно и също повтаряте. Историята та историята! Това е било преди. Не виждам как това ще ни помогне сега. Безсмислено е да живеем в миналото и да лежим на стара слава.
Кимнах.
- Да, но вие отцеругателите мислите така, защото не разбирате ползата от историята. Всъщност, малко хора я разбират. Тя не е средство, за да можем да се похвалим пред приятелите си чужденци. Тя трябва да ни служи за пример. Българите сме изключително добър народ. Толкова пъти сме третирани жестоко и толкова пъти сме сполетявани от беди, и въпреки това повечето от нас продължават да бъдат светли, благородни хора. Прощавали сме вероломството на враговете си нееднократно, а после дори сме им помагали. Това трябва да се превърне в пример за днешния българин, той да иска да прилича на великите си деди. И с всяко действие да се стреми към това.
Той сви устни.
- И къде ги видя тези светли и благородни хора? Всички, с които се гордееш ги няма отдавна. В днешно време няма и един повод за гордост!
- Това не е така. Има много хора, които се живели през 21 век и, с които можем да се гордеем – Валери Петров, Йордан Йовчев, учениците ни, които печелят състезания. Но дори да ги нямаше щеше да е без значение. Както казах, историята трябва да ни дава пример за подражание. Няма значение кога е живял този пример. Всъщност, ти защо се срамуваш, че си българин?
- Е, не съм казвал, че се срамувам, но я погледни положението в страната. Корупция по всички етажи на властта, спорове в църквата, децата не стават за нищо – слушат чалга и не се интересуват от нищо…
Помислих за момент.
- Интересно, че се изключваш от групата на децата, а си едва десети клас. Ти с какво си по-различен? Интересуваш ли се от политиката в България? Правиш ли нещо, за да подобриш положението?
- Е, че моя работа ли е? Както каза, аз съм само десети клас!
- Тогава защо обвиняваш набора си, че не прави нищо? Нали и те са само десети клас?
- Да, само дето аз се интересувам, просто не…
- А, просто не правиш нищо! А не бива така. Всеки българин има възможност да промени положението независимо пола, годините или професията си. Между другото, каква музика слушаш?
Той се замисли.
- Различна. Поп, рап, метъл. Понякога дори класическа.
- Но не и народна, така ли? – попитах.
- Не.
- Защо?
- Не ми харесва.
- Защо?
- Просто не ми харесва. Смятам я за скучна и глупава.
- Значи и в това отношение не се отличаваш от хората, които обвиняваш. Тези, които слушат чалга. Аз мога да ти кажа, че музиката, която ти слушаш, с някои изключения, не се различава от чалгата.
- Да бе да! Пълни глупости. Какво е общото?
- Не те възпитава в нищо. Само те прави агресивен и склонен към самоубийство.
- Моля! Как така! – възкликна той.
- С текстове от сорта на „Живей бързо, умри млад.” – обясних му.
- Но аз я слушам за удоволствие. Сега предлагаш всички да слушаме народна музика ли?
- Не, просто целя да покажа, че трябва да погледнеш себе си, а после другите. Поправи поведението си към по-добро. Живей със следния въпрос в главата си: „Ако утре целият свят ме последва, накъде ще съм ги повел?”. Към по-доброто или по-лошото? Ако ти си хвърляш боклуците по улицата искаш ли всички деца да те вземат за пример?
- Аз не си хвърлям боклука по улиците! – заотбранява се той, а аз се усмихнах.
- Това беше просто пример.
- Добре тогава. Дори да приемем, че българите имаме огромен потенциал и само трябва да го развием, какво ще кажеш за циганите и турците? Те не заслужават да живеят на наш гръб и да се месят в делата ни. Аз направо ги мразя!
- Прав си, че не бива да живеят на наш гръб и да се месят в делата ни, но не бива да ги мразиш. Трябва да си толерантен. Единствено и само силният човек може да си позволи да е толерантен. Той е напълно уверен в себе си и познава изключително добре своя път, цени вярата, семейството, приятелството, добродетелите. Толерантния не се притеснява, че съседа му носи небългарско име, че изповядва друга религия и, че изглежда по-различно. – Погледнах часовника си – беше 12:35 – Съжалявам, че ще трябва да прекъсна разговора, но закъснявам за час по литература.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
На две места използвах и част от заключенията на Спароток - вярвам, че той няма да има против. И все пак се чувствам длъжен да споделя блога му - старият: http://sparotok.blog.bg/ , новият: http://sparotok.blogspot.com/
5 мита за котките: Не падат по гръб, има...
Покръстването – началото на древнобългар...