"Тия дни рисувам, чета Данте и Петрарка, пиша и стихове. Писането на стихове като че ме увлича все повече. Пиша ги, за да прекарвам по-леко дните."
Това пише Микеланджело в книгата на Роландо Кристофанели. Нещо подобно бих написал и аз - Тия дни рисувам, чета за ренесансова Флоренция и Рим, пиша.
Опитвам се да подражавам на някои стари майстори в рисуването и се надявам да успявам.
Иска ми се някои неговите убеждения да важат и за мен - например "Аз служа винаги само на изкуството, дори и когато това може да засегне или провали интересите на цяла една клика и на нейния главатар.".
Учудвам се колко много си приличат Флоренция от Ренесанса и съвременно училище по изкуствата. Но на мен ми се иска да пиша за разликите - по онова време художниците и творците като цяло са били много по-ценени и търсени. Били са уважавани от общестовото. А сега най-често желанието за художествена кариера е съпроводена с хора, които постоянно те убеждават, че от нея не се печели и неможеш да постигнеш кой знае какво. За щастие аз съм попаднал на родители, които ме насърчават във всяко мое начинание и казват на гореспоменатите хора "На сила хубост не става!".
За такива неща си мисля тия дни. Сега се връщам към книгата, а може и да порисувам. До следващия път просветени умове. 

мислите ти... бях тук,
с удоволствие..