Множеството от хора определят живота като времето между раждането и последния дъх.
     Но има и други, които смятат, че животът започва преди раждането – в утробата на майката, но не спира и след смъртта. Тя просто е поредната крачка.

     Когато мислим за смъртта, ние виждаме безкраен мрак, пустош, страховита тишина където няма сетива и чувства, където ще стоим вечно без да можем да се завърнем към живота. Но това е съвсем грешна представа за смъртта!
     Животът за нас започва с раждането и завършва с последния дъх. Това не е вярно – живот има и преди раждането. Защо тогава не можем да приемем, че има такъв и след смъртта?
     Разбира се, никой не иска да умре! Дори хората, които вярват в рая и искат да отидат там, не искат да умрат.
     Смъртта е една и съща за всички и никой не е успял да избяга от нея. Не, това не е лоша новина. Така трябва да бъде, защото смъртта е най-доброто изобретение на живота!
     Според вас кои хора живеят както трябва? Хората, които са болни от неизлечима болест, които знаят, че смъртта идва – според мен, точно те живеят най-пълноценно. Но нима останалите не знаят, че някой ден ще ги застигне смъртта?... Естествено, че знаят!

 

„Живей всеки ден така сякаш е последният!”

     Ако днес беше последния ден от живота ти, щеше ли да правиш същите неща, които направи днес, след като се събуди? И, ако отговорът е „не”, нещо трябва да се промени!
     Знаейки, че скоро ще си мъртъв е най-доброто средство за взимане на решения! Защото почти всичко – цялата гордост, страх от провал или от унижение, бледнеят пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което е наистина важно.
     Факта, че някой ден ще умреш е най-добрия начин да живееш…

Това беше от мен, засега. До следващия път, просветени умове.

Странно, прекалено си млад за да мислиш за Смъртта. Я излез да потичаш малко, че тези бръмбари не са за 15–ет годишни...:)

И защо да не са? Прочетете страхотната 'Физика на душата' на А. Госвами и пак ще си говорим. Древните българи например са вярвали искрено и силно в безсмъртието на душата и затова са били непобедими воини, а обществото им е било здраво като кремък. Сега с тази масова психоза от смъртта и властващ материализъм... резултатите са очевидни.
Смъртта е порта и от пътя към нея зависи къде ще отидем, след като преминем през нея. Но че ще отидем някъде е повече от сигурно... :) Не че червеите не получават своето, но това няма никакво значение в крайна сметка :)

Поздрави за чудесния текст, Бориславе!